Евгений Дайнов за ДВ: Защо моделът ”Борисов” няма как да постигне голямата си цел
Така стартира
Ето и останалата част от обявата:
Всъщност, цялостното обръщение на днешните български медии може да бъде сведено до един рефрен в парче на американския блусар Блайнд Лемън Джеферсън отпреди към 60 години: „ Животът е тежък и след това умираш “. Името на парчето е също толкоз вълнуващо („ Не носете цветя на гроба ми “); само че в случай че спрем малко да помислим ще забележим, че през днешния ден ние, българите, и европейците като цяло въобще не се намираме в това състояние. Годината 2022 ни сподели, по какъв начин през поредност от рецесии можем да наложим възобновяване на нормалността.
Нормални, прилични и проевропейски българи
Посрещнахме старта на годината с голяма, историческа по своята същина вест. След дълги години, през които в Народното събрание не успяваха да обхванат представители на естествените, прилични и проевропейски българи, такива освен проникнаха, само че съумяха да сформират държавно управление. Това държавно управление незабавно показва, че не сме обречени вечно да бъдем ръководени от обслужващ личен състав на Кремъл и на Държавна сигурност, нито от бандити, мутри, нахалници или простаци. Можем да създадем по този начин, че да бъдем ръководени от хора, от които не ни е позор.
Очаквано се оказа, че сходни хора, един път попаднали в ръководството, могат да ръководят много по-добре от горепосочените негативни типажи. Връщането на Ковида, да вземем за пример, не докара до нов гърмеж на ежедневни екранни нервности на униформени мъже, а до обикновено, рутинно справяне с заболяването. После се оказа, че в действителност е допустимо пенсиите да бъдат вдигнати повече, в сравнение с за предходните 13 години, без всичко да се срине. Бързо се очерта опцията да бъде преустановен чиновническият гнет върху жителите посредством въвеждането на действително електронно ръководство. Отслаби се и рекетът върху бизнеса, което за месеци докара до ситуацията българската промишленост да се развива с най-бързи темпове в целия Европейски Съюз. Започна разплитането на чудовищните обири от държавния бюджет по времето на ГЕРБ.
За силите на остарелия, да го назовем „ феодално-гангстерски “, ред това стартира да наподобява като началото на края. Веднъж видели и почувствали, по какъв начин наподобява едно обикновено ръководство, последващо националния интерес и общото богатство, българите надали биха поискали да се върнат в блатото на „ модела Борисов “. Най-важната задача за силите на остарелия ред стана: това държавно управление освен да бъде свалено незабавно, само че и да се направи по този начин, че в никакъв случай повече сходно държавно управление да не може да се появи.
Икономиката в България не се срина, нито банкрутира
Ударът мина през Москва и беше, на пръв взор, добре изчислен. Поставяйки на България претенции, каквито не сложи на никоя друга европейска страна (е, с изключение на на вековния зложелател Полша), „ Газпром “ ненадейно спря съветския газ за страната ни. Очакваше се резултатът от това враждебно деяние да бъде блокирането на стопанската система и рухването на кабинета „ Петков “.
Нищо сходно не се случи. Правителството на „ харвардците “ направи по този начин, че нищо на никое място да не се срине, нито – банкрутира. Енергийна рецесия, несъмнено, настъпи из цяла Европа като директно разследване от съветското навлизане в Украйна и от съветските фокуси със снабдяването на Европа с газ. Сметките за ток скочиха в пъти, цените на горивата хукнаха нагоре – на всички места из Европа.
У нас обаче семействата се оказаха най-бързо предпазени. Докато британските семейства плащаха двойни сметки за ток месеци преди там да се заприказва за обезщетения, у нас те бяха въведени неотложно. Въведена бе и държавната дотация от 25 стотинки на всеки литър гориво, закупен в бензиностанциите. Икономиката – още веднъж – не спря заради неналичието на достъп до сила.
Отмяна на едно позорно несъгласие
Междувременно държавното управление реализира анулацията на позорящото всички ни несъгласие върху Северна Македония. И още веднъж – не стана нищо. Улиците не се изпълниха с милиони гневни патриоти, които да смъкват държавното управление поради македонския въпрос.
Такава е истината за изказванието, че „ тия нищо не направиха “. Да, на повърхността всичко остана почти умерено. Но това не беше резултат от нищо-правене, а от големите и сполучливи старания многочислените рецесии да не избухнат в лицето на българите. Истината е, че „ тия направиха толкоз доста “, че нищо не се срина.
В последна сметка, въпреки всичко целта-минимум на силите на остарелия ред бе реализирана. Правителството бе свалено – не с напън извън, както се очакваше, а с пробив от вътрешната страна. В разгара на опитите на държавното управление да се оправи по едно и също време с кражбите към и със строителството на автомагистрала Хемус, съдружният сътрудник Има Такъв Народ ненадейно се подреди до силите на остарелия ред. И в техен интерес изтегли своите министри - в очакване държавното управление да хукне да се договаря и по този начин да бъде обезвредено посредством включването му в редиците на партиите, подкрепящи огромната корупция. След като и това не стана, извън се включи ГЕРБ – основният поддръжник на остарелия феодално-гангстерски ред. И смъкна държавното управление посредством избор на съмнение.
Президентът Радев, стартирал в политиката водещите лица на „ Продължаваме промяната “, ненадейно се обърна против тях. Този поврат съответства с офанзивата на „ Газпром “ срещу България, както и с съветското навлизане в Украйна. Очевидно някъде в тези бурни седмици българският президент ненадейно престана да бъде стопанин на решенията си. Стана инструмент на различен, незнаен към този момент стопанин, който явно работи като съдружник както на Русия, по този начин и на „ модела Борисов “, който дълги години обслужваше съветските ползи. Това президентско салто мортале обезпечи спад в поддръжката за Политическа партия, които останаха след ГЕРБ на парламентарните избори.
Може ли остарелият ред да реализира огромната си цел
Възможно ли е обаче силите на предходния ред да реализират огромната си цел: да не позволен в никакъв случай повече до властта държавно управление, сходно на кабинета „ Петков “? Това не е допустимо, и с цел да забележим за какво, ще се наложи да разтеглим фокуса на разбора отвън България.
Всеки историк знае, че огромните войни трансформират всичко и всеки. Ускоряват едни процеси, забавят други. Закриват едни благоприятни условия и откриват други. Така е и с войната на Русия против Украйна. И тази война закрива едни благоприятни условия, с цел да открие други.
Закрива, да вземем за пример, опцията Европа в миналото още веднъж да търпи феодални персони от вида на Борисов в България или Орбан в Унгария. Това няма повече да се случи. Тези типажи отстъпват властови територии по метода, по който Русия отстъпва територии в Украйна.
Пример е паническото оттегляне на Орбан напоследък от нормалните му проруски и антиевропейски позиции. Сне ветото за помощта на Европейски Съюз за Украйна, запорира съветски активи на своя територия. Борисов на собствен ред отстъпи от правото да се кандидатира за министър председател, а след това - от правото в държавното управление с мандат на ГЕРБ да има ярки политически фигури от ГЕРБ. Преди това бе отстъпил от дългогодишната си поза на „ другар на всички “ на интернационалната сцена, с цел да се пребоядиса незабавно в най-големия евроатлантик и съперник на Путин. И това е единствено началото.
Либералната народна власт се пребори с враговете си
И Орбан, и Борисов (и Вучич и други сходни тям) ще продължат да отстъпват дружно с съветската войска в Украйна. Онова, което ще продължи да настава, е хулената и подигравана демократична народна власт – т.е. оня модел на народовластие, който съчетава свободата, реда, мира, справедливостта и „ най-широките улеснения за националните маси “ (по Чърчил).
В последните три десетилетия демократичната народна власт бе атакувана от вътрешната страна и извън - от религиозни фундаменталисти, от популисти и авторитаристи, от нихилисти, новопоникнали нацисти и експерти по конспирации. Либералната народна власт се оправи с всички тях, един по един. В момента си довършва работата по справяне с авторитаризма (в лицето на Владимир Путин и Си Дзинпин), на популизма (в лицето на Доналд Тръмп и неговите европейски имитатори), както и с радетелите на гангстер-феодализма, олицетворявани от (но не изчерпващи се с) Орбан и Борисов.
Ще рече: бъдещето в Европа е на партии от вида на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и сходни. Тази опция откри войната в Украйна. Бъдещето не е на партии от вида на „ Фидес “, ГЕРБ или на Сръбската прогресивна партия. Тази опция бе закрита от същата тази война.
Какво значи това и за България
Разбира се, това бъдеще няма да пристигна нито незабавно, нито от единствено себе си. Съпротивата ще е голяма и напъните за нейното превъзмогване – също. Но преобладаващата наклонност е ясна и бе неотдавна систематизирана от Франсис Фукуяма (да, оня с „ края на историята “, който отнесе толкоз насмешки и най-после се оказа прав) по този начин: „...не виждаме някаква по-висша опция на демократичната народна власт.
Наблюдавахме ужасни отстъпления на демократичната народна власт в последните 15 години, само че краткотрайните компликации не значат, че огромната картина е сгрешена… Либералната народна власт, тъкмо тъй като разпръсква властта измежду многото и е учредена върху единодушието на ръководените, е в доста по-добро световно здраве, в сравнение с доста хора си мислят “.
В продължение на две десетилетия живяхме в обстановката на напредваща аномалия. Това време свърши. Нормалността се връща и таман на това бяхме очевидци през 2022 година. Затова не унивайте, откакто цяла заран сте били потопени в медиите и сте доста оглупели. Първо малко помислете…
Ето и останалата част от обявата:
Всъщност, цялостното обръщение на днешните български медии може да бъде сведено до един рефрен в парче на американския блусар Блайнд Лемън Джеферсън отпреди към 60 години: „ Животът е тежък и след това умираш “. Името на парчето е също толкоз вълнуващо („ Не носете цветя на гроба ми “); само че в случай че спрем малко да помислим ще забележим, че през днешния ден ние, българите, и европейците като цяло въобще не се намираме в това състояние. Годината 2022 ни сподели, по какъв начин през поредност от рецесии можем да наложим възобновяване на нормалността.
Нормални, прилични и проевропейски българи
Посрещнахме старта на годината с голяма, историческа по своята същина вест. След дълги години, през които в Народното събрание не успяваха да обхванат представители на естествените, прилични и проевропейски българи, такива освен проникнаха, само че съумяха да сформират държавно управление. Това държавно управление незабавно показва, че не сме обречени вечно да бъдем ръководени от обслужващ личен състав на Кремъл и на Държавна сигурност, нито от бандити, мутри, нахалници или простаци. Можем да създадем по този начин, че да бъдем ръководени от хора, от които не ни е позор.
Очаквано се оказа, че сходни хора, един път попаднали в ръководството, могат да ръководят много по-добре от горепосочените негативни типажи. Връщането на Ковида, да вземем за пример, не докара до нов гърмеж на ежедневни екранни нервности на униформени мъже, а до обикновено, рутинно справяне с заболяването. После се оказа, че в действителност е допустимо пенсиите да бъдат вдигнати повече, в сравнение с за предходните 13 години, без всичко да се срине. Бързо се очерта опцията да бъде преустановен чиновническият гнет върху жителите посредством въвеждането на действително електронно ръководство. Отслаби се и рекетът върху бизнеса, което за месеци докара до ситуацията българската промишленост да се развива с най-бързи темпове в целия Европейски Съюз. Започна разплитането на чудовищните обири от държавния бюджет по времето на ГЕРБ.
За силите на остарелия, да го назовем „ феодално-гангстерски “, ред това стартира да наподобява като началото на края. Веднъж видели и почувствали, по какъв начин наподобява едно обикновено ръководство, последващо националния интерес и общото богатство, българите надали биха поискали да се върнат в блатото на „ модела Борисов “. Най-важната задача за силите на остарелия ред стана: това държавно управление освен да бъде свалено незабавно, само че и да се направи по този начин, че в никакъв случай повече сходно държавно управление да не може да се появи.
Икономиката в България не се срина, нито банкрутира
Ударът мина през Москва и беше, на пръв взор, добре изчислен. Поставяйки на България претенции, каквито не сложи на никоя друга европейска страна (е, с изключение на на вековния зложелател Полша), „ Газпром “ ненадейно спря съветския газ за страната ни. Очакваше се резултатът от това враждебно деяние да бъде блокирането на стопанската система и рухването на кабинета „ Петков “.
Нищо сходно не се случи. Правителството на „ харвардците “ направи по този начин, че нищо на никое място да не се срине, нито – банкрутира. Енергийна рецесия, несъмнено, настъпи из цяла Европа като директно разследване от съветското навлизане в Украйна и от съветските фокуси със снабдяването на Европа с газ. Сметките за ток скочиха в пъти, цените на горивата хукнаха нагоре – на всички места из Европа.
У нас обаче семействата се оказаха най-бързо предпазени. Докато британските семейства плащаха двойни сметки за ток месеци преди там да се заприказва за обезщетения, у нас те бяха въведени неотложно. Въведена бе и държавната дотация от 25 стотинки на всеки литър гориво, закупен в бензиностанциите. Икономиката – още веднъж – не спря заради неналичието на достъп до сила.
Отмяна на едно позорно несъгласие
Междувременно държавното управление реализира анулацията на позорящото всички ни несъгласие върху Северна Македония. И още веднъж – не стана нищо. Улиците не се изпълниха с милиони гневни патриоти, които да смъкват държавното управление поради македонския въпрос.
Такава е истината за изказванието, че „ тия нищо не направиха “. Да, на повърхността всичко остана почти умерено. Но това не беше резултат от нищо-правене, а от големите и сполучливи старания многочислените рецесии да не избухнат в лицето на българите. Истината е, че „ тия направиха толкоз доста “, че нищо не се срина.
В последна сметка, въпреки всичко целта-минимум на силите на остарелия ред бе реализирана. Правителството бе свалено – не с напън извън, както се очакваше, а с пробив от вътрешната страна. В разгара на опитите на държавното управление да се оправи по едно и също време с кражбите към и със строителството на автомагистрала Хемус, съдружният сътрудник Има Такъв Народ ненадейно се подреди до силите на остарелия ред. И в техен интерес изтегли своите министри - в очакване държавното управление да хукне да се договаря и по този начин да бъде обезвредено посредством включването му в редиците на партиите, подкрепящи огромната корупция. След като и това не стана, извън се включи ГЕРБ – основният поддръжник на остарелия феодално-гангстерски ред. И смъкна държавното управление посредством избор на съмнение.
Президентът Радев, стартирал в политиката водещите лица на „ Продължаваме промяната “, ненадейно се обърна против тях. Този поврат съответства с офанзивата на „ Газпром “ срещу България, както и с съветското навлизане в Украйна. Очевидно някъде в тези бурни седмици българският президент ненадейно престана да бъде стопанин на решенията си. Стана инструмент на различен, незнаен към този момент стопанин, който явно работи като съдружник както на Русия, по този начин и на „ модела Борисов “, който дълги години обслужваше съветските ползи. Това президентско салто мортале обезпечи спад в поддръжката за Политическа партия, които останаха след ГЕРБ на парламентарните избори.
Може ли остарелият ред да реализира огромната си цел
Възможно ли е обаче силите на предходния ред да реализират огромната си цел: да не позволен в никакъв случай повече до властта държавно управление, сходно на кабинета „ Петков “? Това не е допустимо, и с цел да забележим за какво, ще се наложи да разтеглим фокуса на разбора отвън България.
Всеки историк знае, че огромните войни трансформират всичко и всеки. Ускоряват едни процеси, забавят други. Закриват едни благоприятни условия и откриват други. Така е и с войната на Русия против Украйна. И тази война закрива едни благоприятни условия, с цел да открие други.
Закрива, да вземем за пример, опцията Европа в миналото още веднъж да търпи феодални персони от вида на Борисов в България или Орбан в Унгария. Това няма повече да се случи. Тези типажи отстъпват властови територии по метода, по който Русия отстъпва територии в Украйна.
Пример е паническото оттегляне на Орбан напоследък от нормалните му проруски и антиевропейски позиции. Сне ветото за помощта на Европейски Съюз за Украйна, запорира съветски активи на своя територия. Борисов на собствен ред отстъпи от правото да се кандидатира за министър председател, а след това - от правото в държавното управление с мандат на ГЕРБ да има ярки политически фигури от ГЕРБ. Преди това бе отстъпил от дългогодишната си поза на „ другар на всички “ на интернационалната сцена, с цел да се пребоядиса незабавно в най-големия евроатлантик и съперник на Путин. И това е единствено началото.
Либералната народна власт се пребори с враговете си
И Орбан, и Борисов (и Вучич и други сходни тям) ще продължат да отстъпват дружно с съветската войска в Украйна. Онова, което ще продължи да настава, е хулената и подигравана демократична народна власт – т.е. оня модел на народовластие, който съчетава свободата, реда, мира, справедливостта и „ най-широките улеснения за националните маси “ (по Чърчил).
В последните три десетилетия демократичната народна власт бе атакувана от вътрешната страна и извън - от религиозни фундаменталисти, от популисти и авторитаристи, от нихилисти, новопоникнали нацисти и експерти по конспирации. Либералната народна власт се оправи с всички тях, един по един. В момента си довършва работата по справяне с авторитаризма (в лицето на Владимир Путин и Си Дзинпин), на популизма (в лицето на Доналд Тръмп и неговите европейски имитатори), както и с радетелите на гангстер-феодализма, олицетворявани от (но не изчерпващи се с) Орбан и Борисов.
Ще рече: бъдещето в Европа е на партии от вида на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и сходни. Тази опция откри войната в Украйна. Бъдещето не е на партии от вида на „ Фидес “, ГЕРБ или на Сръбската прогресивна партия. Тази опция бе закрита от същата тази война.
Какво значи това и за България
Разбира се, това бъдеще няма да пристигна нито незабавно, нито от единствено себе си. Съпротивата ще е голяма и напъните за нейното превъзмогване – също. Но преобладаващата наклонност е ясна и бе неотдавна систематизирана от Франсис Фукуяма (да, оня с „ края на историята “, който отнесе толкоз насмешки и най-после се оказа прав) по този начин: „...не виждаме някаква по-висша опция на демократичната народна власт.
Наблюдавахме ужасни отстъпления на демократичната народна власт в последните 15 години, само че краткотрайните компликации не значат, че огромната картина е сгрешена… Либералната народна власт, тъкмо тъй като разпръсква властта измежду многото и е учредена върху единодушието на ръководените, е в доста по-добро световно здраве, в сравнение с доста хора си мислят “.
В продължение на две десетилетия живяхме в обстановката на напредваща аномалия. Това време свърши. Нормалността се връща и таман на това бяхме очевидци през 2022 година. Затова не унивайте, откакто цяла заран сте били потопени в медиите и сте доста оглупели. Първо малко помислете…
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ